Следвайте Гласове в ТелеграмКакво е Коледа без приказната история за малката

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Какво е Коледа без приказната история за дребната Мари, нейния кръстник Дроселмайер и вълшебната ѝ играчка-лешникотрошачка? Софийската филахрмония ви предлага да изживеете Коледната магия с концертно осъществяване на шедьовъра на Чайковски- балета " Лешникотрошачката " на 21 декември от 19 ч. Диригент на вечерта е световнопризнатият маестро Василий Петренко - музикален шеф на Кралския филхармоничен оркестър. Специално присъединяване в концерта ще има и Детския филхармоничен хор с началник Милена Яцино.

Василий Петренко е музикален шеф на Кралския филхармоничен оркестър oт 2021 и основен диригент на Младежкия оркестър на Европейския съюз (от 2015). Той е почетен диригент на Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул след извънредно приветствания петнадесетгодишен мандат като техен основен диригент от 2006-2021. Петренко е бил основен гост-диригент и след това артистичен шеф на Държавния научен симфоничен оркестър на Русия (2016- 2022), основен диригент на Филхармоничния оркестър на Осло (2013-2020), основен диригент на Националния юношески оркестър на Англия (2009-2013) и основен гост-диригент на Михайловския спектакъл в Санкт Петербург, където стартира кариерата си като непрекъснат диригент (1994–1997).

Василий Петренко е роден през 1976 и стартира музикалното си обучение в Музикалното учебно заведение на момчешката шапка в Санкт Петербург – най-старото музикално учебно заведение в Русия. След това учи в Консерваторията в Санкт Петербург, където взе участие в майсторски класове с известни фигури като Иля Мусин, Марис Янсонс и Юрий Темирканов.
Работил е с доста от най-престижните оркестри в света, в това число Берлинската филхармония, Гевандхаус - Лайпциг, Симфоничния оркестър на Лондон, Лондонската филхармония, Академия „ Nazionale di Santa Cecilia “, филхармонията на Санкт Петербург, Националния оркестър на Франция, Чешката филхармония, NHK Symphony и симфоничните оркестри на Сидни. Петренко дирижира на фестивала в Единбург, фестивал „ Grafenegg “ и постоянно се появява на BBC Proms. През последните години се следят поредност от извънредно сполучливи дебюти в Северна Америка, в това число Оркестъра на Филаделфия, Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис, Оркестъра на Кливланд и симфоничните оркестри на Сан Франциско, Бостън, Чикаго, Монреал и Сейнт Луис.

С над тридесет опери в репертоара си, Василий Петренко дебютира през 2010 в Оперния фестивал „ Glyndebourne “ (Макбет) и Парижката опера (Евгений Онегин), а през последните сезони дирижира и в Михайловския спектакъл, операта в Цюрих и Баварската опера. През сезон 19/20 той дебютира и в Метрополитън с режисура на „ Дама Пика “.
Василий Петренко е построил мощно дефиниран профил като звукозаписен актьор. Сред необятната дискография неговият цикъл със симфониите на Шостакович за „ Naxos “ с Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул завоюва международно самопризнание. С Филхармоничния оркестър на Осло неотдавна той издаде цикли със симфониите на Скрябин и симфоничните поеми на Щраус.

През септември 2017 Василий Петренко е отличен с премията „ Изпълнител на годината “ на влиятелните годишни награди „ Gramophone “, тъкмо 10 години след приемането на премията „ Млад реализатор на годината “ през октомври 2007. През 2010 той печели премията „ Изпълнител на годината “ на класическите награди BRIT и е едвам вторият човек, на който са присъдени почетни докторски степени както от Университета на Ливърпул, по този начин и от Ливърпулския университет „ Хоуп “ (през 2009) и почетната стипендия „ Джон Мурс “ на Ливърпулския университет (през 2012), награди, които признават голямото въздействие, което той има върху Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул и културната сцена на града.

През 1890 Чайковски получава поръчка от дирекцията на Имперските театри да напише едноактна опера и балет в две дейности за режисура в една и съща вечер. За операта композиторът избира сюжет от драмата на датския публицист Херман Херц „ Дъщерята на Крал Рене “, която доста му харесва, и написва „ Йоланта “. А за балета се стопира на известната приказка на Хофман „ Лешникотрошачката и кралят на мишките “ от сборника „ Братята на Серапион “. Приказката е употребена не в оригинал, а в нейния френски преразказ, изработен от Александър Дюма-баща под названието „ Историята на една лешникотрошачка “. Чайковски, по думите на неговия брат Модест, първоначално самичък излага документално сюжета на „ Лешникотрошачката “ пред шефа на Театъра – Иван Всеволожски, а едвам по-късно пристъпва към взаимна работа с хореографа Мариус Петипа. Прославеният занаятчия, който по това време работи в Русия към този момент повече от 40 години и е поставял голям брой балетни спектакли, дава извънредно подробни инструкции на Чайковски какъв да бъде характерът на музиката му и композиторът се залавя за работа. През пролетта на 1891 обаче работата е наложително прекратена, защото го канят в Съединени американски щати на тържественото разкриване на Карнеги хол, и макар че Чайковски композира даже на парахода, схваща, че няма да успее в уговорения период. Той изпраща от Париж писмо на Всеволожски с молба да отсрочи премиерата на „ Йоланта “ и „ Лешникотрошачката “ за идващия сезон. Едва след завръщането от Америка работата потръгва по-бързо. През януари и февруари 1892 Чайковски приключва балета и го оркестрира. През март на един от симфоничните концерти на Руското музикално общество е изпълнена сюитата из музиката към балета под диригенството на самия създател. Успехът е замайващ: от шестте номера пет са повторени по избор на публиката.

Билети за изключителното събитие са налични на касата на зала „ България “ и в Ивентим.